- Недей да виниш Анри - каза Тео и се ухили. - Моля те да ми позволиш да вземам лоши решения напълно самостоятелно.
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *
Поприказвахме си известно време и вече трябваше да се захващаме със задълженията си. Тя отиде до мивката да измие чашите от чай и кафе. Тогава не знам какво ме прихвана и стана, но минах зад нея и я хванах за дупето прокарвайки пръсти по чатала ѝ. В първия момент тя се стресна и реагира малко остро, но не се обърна с лице към мен, а само каза, че това не е редно да го правим. Не я слушах какво друго каза, а бях зает да разтривам пичето ѝ. Отместих бикините настрани и си вкарах възбудения хуй във влажната путка. Така я изчуках на задна на мивката. През целия ден не си говорихме, дори избягвахме да се виждаме. Вечерта мина също толкова мълчаливо и чак на следващата сутрин си проговорихме. Разговорът се въртеше около вчерашната случка и колко не е редно да го правим, как сме сгрешили и осъзнавайки колко сме сгрешили се награбихме отново. Оказа се, че каката прави хубави свирки и се ебе отзад. Така няколко пъти го правихме с балдъзата и после всичко приключи. Жена ми се прибра същата вечер, а дали разбра така и не знам.
- кръвосмешение Разкази Ма и аз - кръвосмешение Разкази По-добре кръвосмешение Разкази кръвосмешение история Фетиши
Свободна да пие кафе и да си бъбри с Тео и съучениците му. В сравнение с Париж ограниченият живот във вътрешния двор беше като да я погребат жива.
Семейство Дън се гордееше с това, че винаги изпълнява задълженията си. Репутацията им на търговци зависеше от това. Анулирането на какъвто и да е договор бе невъобразимо. След като брачният договор бъде подписан, нямаше връщане назад.
Мишел Уелбек: Хората, които имат хуманни идеи, са катастрофа
Захари Карабашлиев: Христо Карастоянов върна на литературната "черна дъска" личностите на Гео Милев и Шейтанов
продължи кръвосмешение секс история ексхибиционизъм воайор онанизъм мигане табу
Георги Господинов: "Градинарят и смъртта" не е книга за смъртта, а за живота, който чезне
- Никога не бих могла отново да живея в Шанхай - каза веднъж Полин на Дениз. - На жените от нашето семейство не им е позволено да говорят с мъже, които не са им роднини, и им се разрешава да излизат извън стените на дома само за да се молят в храма или да посещават роднини.
Читателите ще се влюбят в плътното ветрило от светове и персонажи, което се разгръща разкази Шанхай сред страниците на това рядко срещано бижу в морето на историческите романи.
На Полин ѝ беше позволено да изпрати Тео, но само до края на "Рю дьо Лизбон" .
Известни Елегантна в черен сатен и дантела: Приянка Чопра отново впечатлява на червения килим (СНИМКИ)